История-5

II половина на XX век
След освобождението на Украйна от немско-фашистските окупатори през 1944 година в българските села в украинската част на Буджак продължават прекъсналите от войната процеси. През 1944-1945 г.г. продължава мобилизацията на тудоспособното население за нуждите на промишлените предприятия на СССР – на «трудови фронт» в Сибир, Урал, Донбас. Продължава процесът на колективизация, разкулачване на заможните селяни и изселването им в Сибир, Средна Азия, Казахстан. Репресираните преживяват значителни трудности и лишения, гражданско безправие и унижение. Част от българите, които предполагат, че ще бъдат разкулачени, изоставят къщите си и по своя воля се заселват в опустелите немски колонии в Арцизки, Тарутински, Бородински райони на тогавашната Измаилска област. Властта не им пречи и именно от това време много от тези села (Подгорное, Серпневое, Теплица, Красное, Тарутино, Бородино) стават многонационални, а в някои от тях българският етнос започва да преобладава.

Гладът през 1946-1947 г.г. е най-тежкото изпитание за българското население в Бесарабия. Настъпилия глад е вследствие на неблагоприятните метеорологични условия в продължение на 1945-1946 години, а също и на необмислената аграрна политика в този регион, включваща реквизиране на хляб, разкулачване и колективизация. Част от българското население, опитвайки да се спаси, се преселва в градове и промишлени центрове. Останалото по селата население преживява страшен глад. Едва в края на 1946 година – началото на 1947 година властите започват да оказват помощ на гладуващите, обаче тя е лошо организирана и не се контролира. Част от продуктите се разхищават от тези, които трябва да ги разпределят между гладуващите. Количеството на умрелите е толкова голямо, че не успяват да ги регистрират и погребват. Днес все още липсват точни данни за количеството умрели по българските села през 1946-1947 г.г.

Наред с това процесът на възстановяване на разрушеното селско стопанство продължава. В българските села на Буджак този процес има свои особености в сравнение с българските села в Приазовие и край Одеса. През 1947 година в Измаилска област колективизацията придобива масов характер, а вече през 1949 година Измаилския обком съобщава, че колективизацията в областта приключи.
Както и в Приазовие през 1930-те години, така и в Буджак първоначално в едно село се създават по няколко колхоза, обикновено по три или четири. Наред с колхозите се създават и машинно-тракторни станции (МТС), в които се концентрира селскостопанската техника, с помощта на която колхозите по договор обработват своите земи.

Слабите колективни стопанства, недостига на обрабоваеми земи и техника, сложните природно-климатични условия принуждават колхозите в края на 1940-те години да съкращават броя на култивираните култури.

В началото на 1950-те години започва първата значителна административно-стопанска реорганизация на колхозите, в границите на едно село те се обединяват в едно стопанство. Сложно е да се каже доколко е ефективна реформата, тъй като тя се провежда отгоре (както и последвалите преобразувания), по нареждане на партийното началство и не винаги се съобразява със спецификата на местната реалност. В българските села на Приазовие по това време също преминава процесът на обединяване на колхозите в границите на едно населено място. За да се увеличи рентабилността на слабите в икономическо отношение колхози, през втората половина на 1950-те години се предприемат нови преобразувания: отсега по-слабите колхози започват да се присъединяват към по-силните. Например, към колхоза «8-ми март» (Огородное) се присъединява колхозът от с. Александровка, към колхоза «Заря» се присъединява колхозът от с. Михайловка. И отново реформата, провеждана отгоре, без да се пресметне местната специфика, а именно, националният състав на селата, културните и трудовите традиции, често довежда до противоречиви резултати. В крайна сметка, това реформиране на колхозите се оказа несполучливо и несъстоятелно, освен това, дори доведе до упадък на някои преди икономически силни колхози, а също така влоши взаимоотношенията между жителите от различни села.

Отрицателно повлиява на социално-икономическото положение в българските села и ликвидирането на МТС през 1958 година и последвалото задължително изкупуване на техниката за нуждите на колхози.

Но все пак в много български села се създават силни колхози, които стават известни не само в своите райони, но и в цялата област, а дори и на републиканско ниво. Такива са колхозите в селата Огородное, Краснознаменка, Благоево и други. Благополучието в тези стопанства е достигнато само благодарение на българското трудолюбие, на подходяща структура на селскостопанското производство, на плодородни земи и не на последно място на грамотни и умели ръководители.

През 1960-те години заплащането на труда в колхозите, което преди това е натурално, се заменя с парично. Наред с позитивния момент нововъведението има и негативен аспект, като трудности с осигуряването на населението с хляб. Досега населението самостоятелно се осигурява с хляб, то отсега селяните вече не получават зърно, а в много от селата не е организирано централизирано снабдяване с хляб. Преминаването към паричното плащане довежда също така към рязкото намаляване на броя на домашните животни. Причината също така се крие и в прекаленото увеличаване на данъците за домашните стопанства, включително за лозята, градините, домашните животни. На селяните им стана неизгодно да съдържат големи домашни стопанства.

След кратко време данъците се намаляват, а също се отменят и ограниченията за броя на домашните животни. Колхозите започват да продават произвежданата от тях селскостопанска продукция по държавни цени. Но това вече не може да помогне да се възстановят домашните стопанства в българските села в предишните им размери, особено това е валидно за Запоржка област.

През 1970-1980-те години е проведена последната крупна реорганизация в структурата на селскостопанското производство – специализация и концентрация. Създаване на агропромишлени специализирани комплекси укрепват тези стопанства, които се занимават с отглеждането на икономически изгодни култури – тютюн, грозде, плодове и зеленчуци. Но като цяло, към средата на 1980-те години, както в цялата страна, така и в българските села назрява кризис на колхозно-совхозната система. Опитите да се въведат нови форми на стопанисване, които се правят след 1985 година, за да се излезе от тежкото положение в селата, носят противоречив характер.

Политиката на «перестройка», започнала през 1986 година, дава тласък на възраждането на българската диаспора в Украйна и Молдова.

Разпадането на СССР и създаването на Независима Украйна през август 1991 година има важно значение за българската диаспора в Украйна. От една страна пред българската диаспора се откриват широки перспективи за Възраждане в условията на демократическото развитие на Украйна. Но от друга страна, тежкият икономически кризис и влошаването на жизненото равнище на населението през 1990-те години, мигрирането на голяма част от младото и трудоспособното население от селата в градовете поставят пред българската диаспора в Украйна въпроса за запазване на своята национална идентичност.

Но, смятаме, че ще сме прави, като твърдим, че изминалите 17 години на независимост показват, че българската диаспора има потенциал и тя ще съумее да запази своята идентичност и през XXI век.

___________
по материалите на: Грек И, Червенков Н. Българите от Украйна и Молдова: минало и настояще. – София,1993; Митков. В. Болгары на Запорожской земле. – Запорожье, 2007; Пеливан К.К. Голод 1946-1947 гг в Южной Бессарабии: Арцизский район Одесской области. – Арциз, 2008

http://bg-ua.org